„В ПАРКЕ ПЛАКАЛА ДЕВОЧКА”
Игорь Васильевич Лотарёв/ Северянин (1887-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ПАРКА ПЛАЧЕ МОМИЧЕНЦЕ
На Всеволод Светланов
В парка плаче момиченце: „Погледни, скъпо татенце,
лястовичката миличка е с пречупена лапичка –
ще превържа аз птичето бедно с меката кърпичка...”
И бащата, обичащ го, в изненада разтърсен бе
и прости всички следващи и капризи, и пакости
на прекрасната щерчица, състрадателно плакала.
Ударения
В ПАРКА ПЛАЧЕ МОМИЧЕНЦЕ
В па́рка пла́че моми́ченце: „Погледни́, скъ́по та́тенце,
ля́стовичката ми́личка е с пречу́пена ла́пичка –
ште превъ́ржа аз пти́чето бе́дно с ме́ката къ́рпичка...”
И башта́та, оби́чашт го, в изнена́да разтъ́рсен бе
и прости́ вси́чки сле́двашти и капри́зи, и па́кости
на прекра́сната ште́рчица, състрада́телно пла́кала.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Северянин
В ПАРКЕ ПЛАКАЛА ДЕВОЧКА
Всеволоду Светланову
В парке плакала девочка: „Посмотри-ка ты, папочка,
У хорошенькой ласточки переломлена лапочка, –
Я возьму птицу бедную и в платочек укутаю...”
И отец призадумался, потрясенный минутою,
И простил все грядущие и капризы и шалости
Милой маленькой дочери, зарыдавшей от жалости.
1910 г.
В ПАРКУ ПЛАКАЛА ДІВЧИНКА (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)
Гірко плакала дівчинка: „Подивися-но, таточку,
У гарненької ластівки переламана лапочка, –
Я візьму бідну пташечку та й у хустку укутаю...”
І замислився таточко, майже вражений скрутою,
І пробачив всі витівки і капризні старанності
Милій крихітній донечці, що ридала від жалості.
---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Игор Северянин (Игорь Васильевич Лотарёв) е роден на 4/16 май 1887 г. в Петербург. Първите му поетични публикации са от 1904 г. Превежда поезия от френски, естонски, полски и югославски поети. Привърженик е на литературното направление егофутуризъм. Автор е на стихосбирките „Громокипящий кубок” (1913 г.), „Ананасы в шампанском” (1915 г.), „Соловей” (1923 г.), на автобиографичния роман в стихове „Колокола собора чувств” (1925 г.), на сборника „Медальоны” (1934 г.), проникнат от любов към родината, на произведенията „Зарницы мысли” (1908 г.), „А сад весной благоухает” (1909 г.), „Интуитивные краски” (1910 г.), „Весенний день” (1911 г.), „Качалка грёзэрки” (1912 г.), „С крестом сирени” (1913 г.), „Златолира” (1914 г.), „Victoria regia” (1915 г.), „Поэзоантракт” (1915 г.), „Собрание поэз” (1918 г.), „За струнной изгородью лиры” (1918 г.), „Поэзо-концерт” (1918 г.), „Creme de Violettes” (1919 г.), „Puhajogi” (1919 г.), „Вервэна” (1920 г.), „Менестрель” (1921 г.), „Миррэлия” (1922 г.), „Падучая стремнина” (роман в стихове, 1922 г.), „Плимутрок” (комедия, 1922 г.), „Фея Eiole” (1922 г.), „Трагедия титана” (1923 г.), „Роса оранжевого часа” (1925 г.), „Рояль Леандра” (роман в стихове, 1925 г.), „Классические розы” (1931 г.), „Адриатика” (1932 г.) и др. След 1918 г. живее в Естония. Умира на 20 декември 1941 г. в Талин.